Графитите – що е то? Въпрос на гледна точка.


Вероятно всеки се е замислял графитите изкуство ли са или проява на вандализъм? Би било адкси трудно да се даде конкретен отговор с дефиниция, но ако може да се побере в няколко думи, то вероятно това е е въпрос на гледна точка – гледната точка на хората, които ги правят, хората които ги виждат и оценяват и хората, които се опитват да ги вкарат в някаква рамка (било то творческа, правна и т.н.). Само по себе си интерпретацията е в основата на изкуството – то може да бъде оценявано от едни и заклеймявано от други, но това прави ли го по-малко изкуство?
Всъщност е адски трудно да бъде поставен някакъв обективен критерии на графитите, било то по техния размер, сложност, цветова палитра, местоположение, легалност, естетическа издържаност и т.н, защото всеки графит има своя контекст, идея, послание, а интерпретациите им зависят от нас и нашите разбирания за света. 

Въпреки това е в човешката природа да категоризира нещата с цел да ги разбира по-добре и затова съществува поне една категория на графитите или всъщност гледната точка на тези, които ги виждат и оценяват, а именно деленето им на легални и нелегални. Първите се правят по поръчка с цел да се направят по-атрактивни сгради, офиси, заведения, да се промени облика на площади и квартали, за реклама или като част от културна дейности, програми и фестивали – това са графитите и уличното изкуство, което обикновено е положително приемано и одобрявано от обществото. Вторите са графитите, които могат да се видят навсякъде по улиците, стените, оградите, публичните площи и пространства. Те са правени без съгласието на собствениците, което ги превръща в нелегални от правна гледна точка и ето защо властите обиковено преследва техните автори „като престъпници“. Не, тук по-правилен термин би бил  „като вандали“. Фактически графитите нямат легален статут в българското законодателство. Те обикновено се считат за форма на дребно хулиганство и се санкционират като такова, защото няма по какъв друг начин да се впишат в системата и именно затова творците на графити обикновено са виждани от властите „като хулигани“, а тази форма на изява е отрицателно приемана и неодобрявана. Това естествено е въпрос на гледна точка.  

Затова е важна и гледната точка на авторите на графити, които виждат графитите като начин за самоизява и представяне на техните идеи, мироглед и светоусещане. Те са форма на субкултурна проява и опит на авторите да изразят своята позиция, да накарат обществото да се замисли върху проблеми от всякакво естество,  своеобразна социална критика, бунт срещу системата и налаганите норми, критика към безхаберието към изоставените места, но също така и опит да се „излезе от матрицата“, да разчупи еднотипното мислене, сивотата по улиците, еднообразието. Графитите са активна форма на изкуство (доколкото това може да се счита за термин), която ангажира публиката, кара я да участва заедно с творбата, да се замисля, да съпреживава, да оценява. Именно затова е важно и тя да не бъде „въпрос само на една гледна точка“.  Ако статията ви е допаднала ето и още малко по темата:

 

Законът vs. уличното изкуство

Графитите: изкуство или вандализъм?  

“Уличните графити не са вандалщина, а изкуство” в. Сега

Автор: Васил